ЖИВОТ
Когато ти отидеш на морето
и сетиш полъха му свеж,
усмивка ти се лепва на лицето,
защото пак ще се ...... печеш.
И тичайки щастлив по плажа,
озъртайки се в синьото небе,
търсиш нещо женско да намажеш
и казваш си."Все пак съм на море".
А в къщи, жена ти дълго чака
и тъжна, гледа летния дъжд,
ридае и едва изрича.
"Кога ли ще се върне моят мъж".
А ти лежиш сега на плажа,
усмихнат и с бира в ръка,
до теб девойка - моли те да я намажеш,
ти галиш я по гладките бедра.
Но ето, идва края
на тази приказна мечта,
събуждаш се и хоп, какво да видиш
до теб лежи пак твойта си жена.
© Владо All rights reserved.
Поздрав!