Jan 7, 2007, 1:12 PM

ЖИВОТ

  Poetry
666 0 1

ЖИВОТ

Когато ти отидеш на морето
и сетиш полъха му свеж,
усмивка ти се лепва на лицето,
защото пак ще се ...... печеш.

И тичайки щастлив по плажа,
озъртайки се в синьото небе,
търсиш нещо женско да намажеш
и казваш си."Все пак съм на море".

А в къщи, жена ти дълго чака
и тъжна, гледа летния дъжд,
ридае и едва изрича.
"Кога ли ще се върне моят мъж".

А ти лежиш сега на плажа,
усмихнат и с бира в ръка,
до теб девойка - моли те да я намажеш,
ти галиш я по гладките бедра.

Но ето, идва края
на тази приказна мечта,
събуждаш се и хоп, какво да видиш
до теб лежи пак твойта си жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владо All rights reserved.

Comments

Comments

  • С много настроение си разкрил една страна на реалния живот.
    Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...