Живот
В живота отдавна се вглеждам безцелно
без посока или ориентир.
И виждам, че той за всеки различно жесток е,
за хора от различните класи и стил.
Виждам, че той не прощава.
че удря без капчица жал,
щом тръгнеш в посоката права,
те пронизва в гърба като с остър кинжал.
И казваш, животът е долен
и мислиш, че много е лош.
Но утре оставаш доволен,
приел от него, подарък нелош.
Защо ли така е устроен,
защо сме на тази земя,
защо за едни той злодей е злосторен,
а за други приятел с протегната за помощ ръка?
Въпроси, въпроси, въпроси
задавам си аз през деня и нощта,
но забравям, че животът е този,
който тече само в посока една.
И тъй, животът минава
без да спира секунда дори,
и ние не можем назад да се върнем
ставайки дори малко по-добри.
А искам още толкова много
да видя от него сега.
Да спра да мисля за утре,
да живея щастлив тук и сега.
Искам да срещна жената,
на която с радост да се врека.
Искам да видя децата,
родени с мойте крила.
И тогава ще мога спокоен,
да посрещна при мен старостта
с грозните лапи челични,
търсещи мойта душа.
Но аз ще я гледам спокоен,
може би даже засмян,
защото ще бъда доволен,
че изпълнил съм своя си план.
Ще мога да сложа главата
на скута на мойта жена.
Да превъртя отново живота в главата,
и да закрача напред към вечността.
© Христо All rights reserved.
