Feb 19, 2014, 12:17 AM

Живот

1K 1 4

Не унивай,  Живот!

Не умирай!

Да не губя сърцето си,

за да чувствам

всяка болка, тревога,

радост и плам.

Да усещам

всеки допир

и полъх на вятъра,

всеки лъч светлина.

Да попивам

всяка капка вода.

Не унивай, живот,

не умирай,

всяка бездна е крах,

та макар всеки край

да е ново начало.

Не унивай,  живот!

Аз съм твоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За акцент, защото така съм го почувствала в това си излияние, но по принцип не би трябвало и по нататък съм решила да не прекалявам с неуважението си към правилата са писане. Благодаря ти за коментара и оценката ти!
  • много сила и мъдрост са нужни за да напишеш това. поздрав. но защо в началото използваш главно Ж, а после не?
  • Благодаря, Санвали, радвам се че прочете и оцени произведението ми!
  • Прекрасно, Галя!

    Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...