Живот
ЖИВОТ
Съдба ли бе да я желаеш
и сън ли е да те отмине.
Не, вечна мъка на душа злочеста,
оплетена в злощастните сплетни
и разпри със живота.
И настояще съди за тъга,
а бъдещето плаче в самотата.
Живот, живот ти плащаш скъпо
спомени, мечтите вечни.
Облечен днес във царска плащеница,
а утре просяк за любов.
Кажи живот, какво желаеш ти?
любов и болка са ти днес сестрици,
а щастието - бебе пеленаче.
Живей, живот,
плати напразните надежди.
И утре ние в грозните одежди
последен валс да поиграем.
В нощта на минало жестоко
на бялата орисница съдбата.
Живот, живот,
прости и болки и неволи
подай ръка на паднал.
И в края на играта
във свята тога облечи се
да има мир душата,
в покои пред светлите надежди.
© Елеонора Миладинова All rights reserved.
