30.11.2008 г., 16:11 ч.

Живот 

  Поезия » Философска
5.0 / 3
727 0 3

ЖИВОТ

 

 

Съдба ли бе да я желаеш

и сън ли е да те отмине.

Не, вечна мъка на душа злочеста,

оплетена в злощастните сплетни

и разпри със живота.

И настояще съди за тъга,

а бъдещето плаче в самотата.

Живот, живот ти плащаш скъпо

спомени, мечтите вечни.

Облечен днес във царска плащеница,

а утре просяк за любов.

Кажи живот, какво желаеш ти?

любов и болка са ти днес сестрици,

а щастието - бебе пеленаче.

Живей, живот,

плати напразните надежди.

И утре ние в грозните одежди

последен валс да поиграем.

В нощта на минало жестоко

на бялата орисница съдбата.

Живот, живот,

прости и болки и неволи

подай ръка на паднал.

И в края на играта

във свята тога облечи се

да има мир душата,

в покои пред светлите надежди.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Търпението облаци събира, смирението – ежедневна смърт. Живуркайки душата ми умира. Човек съм, а чов...
  • Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...
  • Ще дойде ден, когато няма да ме има. Учи се да живееш без мене. От сега. Знам тоя свят, като зловеща...

Още произведения »