Живот без илюзии?
На Илюзии доскоро се люлеех,
вземах всекиго за брат,
в облаци далечни все се реех,
плачех и за беден, и богат.
Вярвах. Всекиму и безрезервно.
Страдах. Мъчих се. Копнях.
Борих се. Обичах безпределно.
Мисля си, не зле живях.
После...стана изведнъж.
На рождения ми ден.
Плисна като леден дъжд
недоверието в мен.
От приятел породено.
Угнети ме. И решено
се упътих в нов живот,
като... пълен идиот.
Без надежди. Без доверие.
Без емоции и без сълзИ.
Без страх от изневери.
Без приятели „добри".
Сетне - стана друг поврат.
Срещнах на Нептуна брат -
грабнах моите химери -
слава Богу се намерих.
Днеска Верую познато
ме възнася в небесата.
Възхвалявам Добротата,
славя Любовта крилАта.
ПП.
Още:
със Звездите разговарям
и Луната съзерцавам.
Слънцето боготворя
и почитам Верността.
:):):)
© Криси All rights reserved.
Хубав стих!
