Посееш ли, ще пожънеш,

помогнеш ли, ти ще получиш.

А защо тогава все се молиш

на човек да случиш.

Щом съдбата връща доброто, което си направил.

Прощава, както ти прощаваш грехове, които си веч забравил.

Защо ти, свит във ъгъла и плах,

да излезеш пред света те страх.

Да не би защото вече ти не вярваш,

на отчаяние се ти отдаващ.

Забравил добрините, които ти си сторил.

Забравил злото, което си преборил.

Вдигни, дете, глава,

изкорени ти тази грозота.

Нека слънцето отново да изгрее,

пътя то за тебе да огрее.

От мен ти тази мисъл запомни.

В тоз живот не печелят

нит добрите,нито злите.

В краткия живот победа получават

само тез, които до последно се сражават.