Живот, да ти кажа…
Живот, да ти кажа…
Живот, да ти кажа, на удари нося!
(Във случай, че подло подложиш ми крак…)
Аз, някак си, все се измъквам на косъм…
Така ми върви, че страхувам се чак.
Изобщо недей да размахваш юмруци!
(Със слабо оръжие тръгваш на лов!)
И как се повтаряш, направо си скучен! -
Щом хвърлиш омраза, събирам любов!
Беснееш и хапеш… Я, дръж се прилично!
Защо не признаеш, че имам късмет?!
О, знам, ще опиташ отново… (Логично!)
Прицелваш се, стреляш… И пак рикошет!
© Мариела Челебиева All rights reserved.
