Загубѝ ме на карти,
проиграй ме на зарове,
на червено поле заложѝ ме,
разплачи ми смеха,
събуди в мен кошмарите,
да усетя, че всъщност съм жива.
Прелъсти ме гаменски,
разпилей ми надеждите,
и до болка жигосай душата ми,
изгонѝ ми съня, развенчай идеалите,
отблъсни безпардонно ръката ми.
Изгори ме без жал, разпръсни пепелта ми,
открадни си живот до поискване,
и тръгни си сега... ако искаш сбогуване,
че от утре... ще бъде безсмислено.
© Неземна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
