След тебе останаха куците спомени
да се клатушкат със просешка жал.
Кървави рани ,гърдите оголени
крият на ужким сърце от метал.
Останаха викове впити във облаци
точно пред прага на жлъчно небе.
Ръцете понесли, мънички просяци,
грях за доносване...жалко, по две.
Останаха птиците тук и през зимата,
тръпнат за своята късна любов.
Останах и аз, свита в тъмницата
с дълго разсъмване и още живот.