Живот-игра
Като на филм животът ни минава,
сменят се сцени и декори,
запечатани на лентата остават
лицата на изморени актьори.
Като пионки в ръцете на съдбата,
всеки има отредена роля
и в неспиращия ход на играта,
живееш и се бориш по неволя.
Колелото на живота се върти -
губиш, след това печелиш,
минаваш през хиляди врати,
докато своето място намериш.
Почакай и за миг поспри
своя ход така зловещ -
нима ти искаш тъй да изгори
и последната надежда като в пещ?
Уви, не спира, нямаш време,
падаш, ставаш, продължаваш
и под тежестта на своето бреме
грешките си сам прощаваш.
Сам се раждаш и сам умираш,
отвратен от злобата човешка
и един ден случайно разбираш,
че от горе някой гледа те с насмешка.
Някой е написал свои правила,
от пътеки лабиринт е нарисувал,
хора с тъжни и усмихнати лица,
всеки срещнал някой, после се сбогувл.
Вървиш напред, сменят се картини,
като в сън не можеш да се контролираш,
нижат се бързо месеци, години
и отнемат правото ти да избираш.
Не спирай, не поглеждай назад -
ще искаш нещичко да промениш
и тогава ще попаднеш в малък ад -
пътят е един и трябва да го извървиш.
© Елица Стоянова All rights reserved.
