Живот ли?
Очите ми пресъхнаха от плач.
Удавих младостта си във сълзи.
Обичам да живея, но мразя този свят,
изпълнен със омраза, смрад, лъжи!!!
Както снежинката превръща се във кал,
земята кална като я обгърне,
така душите ни покриват се със прах
живота прашен като ги прегърне.
Обичам да живея, но мразя този свят.
Обичам хората, но мразя пошлостта им.
Обичам да обичам, но мразя чувствата,
защото чувстваш ли, тъй лесно нараним си.
декември 1998г.
Удавих младостта си във сълзи.
Обичам да живея, но мразя този свят,
изпълнен със омраза, смрад, лъжи!!!
Както снежинката превръща се във кал,
земята кална като я обгърне,
така душите ни покриват се със прах
живота прашен като ги прегърне.
Обичам да живея, но мразя този свят.
Обичам хората, но мразя пошлостта им.
Обичам да обичам, но мразя чувствата,
защото чувстваш ли, тъй лесно нараним си.
декември 1998г.
© Яница Ботева All rights reserved.
6 за стиха!
