May 15, 2007, 10:28 AM
Живот ли?
Очите ми пресъхнаха от плач.
Удавих младостта си във сълзи.
Обичам да живея, но мразя този свят,
изпълнен със омраза, смрад, лъжи!!!
Както снежинката превръща се във кал,
земята кална като я обгърне,
така душите ни покриват се със прах
живота прашен като ги прегърне.
Обичам да живея, но мразя този свят.
Обичам хората, но мразя пошлостта им.
Обичам да обичам, но мразя чувствата,
защото чувстваш ли, тъй лесно нараним си.
декември 1998г.
Удавих младостта си във сълзи.
Обичам да живея, но мразя този свят,
изпълнен със омраза, смрад, лъжи!!!
Както снежинката превръща се във кал,
земята кална като я обгърне,
така душите ни покриват се със прах
живота прашен като ги прегърне.
Обичам да живея, но мразя този свят.
Обичам хората, но мразя пошлостта им.
Обичам да обичам, но мразя чувствата,
защото чувстваш ли, тъй лесно нараним си.
декември 1998г.
© Яница Ботева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Права си-"Обичам да обичам, но мразя чувствата,
защото чувстваш ли, тъй лесно нараним си."но има ли нещо по-красиво от това да обичаш и да бъдеш обичан?Прегръщам те!
6 за стиха!
-
Живота е прекрасен Яни!Но ти вече си го разбрала,нали?
А стихът ти вълнува,браво! -
Еееех приатели,нямате представа колко съм щастлива сред вас.
-
Още веднъж Браво.
-
Озлобена си била, когато си го писала!
Поздрави и от мен! -
Сложи розовите очила!
Поздрав!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубав стих, Яница!!! Поздрави!!!