Страхувам се да умра.

Страх ме е от неизвестността.

Страх ме е от изкушението на Смъртта.

Опасявам се, че може да склоня.

Животът ми поднесе много мъка.

И скръб.

Но и бях щастлива.

Веднъж.

Имам още да живея.

Но и за Рая аз копнея.

Рай. Какъв е той?

За всеки е различен.

Светлина, лъчи, усмивки,

познати хора, сладост.

Покой, леност, напивки,

вечна радост, младост.

В епоха една на убийства и войни,

на битки вековни без изход,

краят е само един.

Желание за вечен сън,

девойка тихо да шепти

до тялото студено, бледно,

а ти да мълчиш

и летиш.

Нейде надалеч. Нависоко.

Към небето синьо в ясен ден

и мъртвешка нощ.

Да прелиташ гори и планини,

реки и езера.

Да се връщаш. И да я целуваш

докато тя шепти

тъжни думи в тишината.

И да я оставиш завинаги.

Смъртта. Една такава - позната.

Но мене ме е страх.

Искам и аз да полетя!

Искам, но не мога.

Още ми е рано.

Искам да поживея.

Но живот ли е това?