Живот ли е това?
Страхувам се да умра.
Страх ме е от неизвестността.
Страх ме е от изкушението на Смъртта.
Опасявам се, че може да склоня.
Животът ми поднесе много мъка.
И скръб.
Но и бях щастлива.
Веднъж.
Имам още да живея.
Но и за Рая аз копнея.
Рай. Какъв е той?
За всеки е различен.
Светлина, лъчи, усмивки,
познати хора, сладост.
Покой, леност, напивки,
вечна радост, младост.
В епоха една на убийства и войни,
на битки вековни без изход,
краят е само един.
Желание за вечен сън,
девойка тихо да шепти
до тялото студено, бледно,
а ти да мълчиш
и летиш.
Нейде надалеч. Нависоко.
Към небето синьо в ясен ден
и мъртвешка нощ.
Да прелиташ гори и планини,
реки и езера.
Да се връщаш. И да я целуваш
докато тя шепти
тъжни думи в тишината.
И да я оставиш завинаги.
Смъртта. Една такава - позната.
Но мене ме е страх.
Искам и аз да полетя!
Искам, но не мога.
Още ми е рано.
Искам да поживея.
Но живот ли е това?
© Яна All rights reserved.
