Nov 20, 2019, 1:34 PM
Живот мееечта
С присъщото човешко безхаберие
канонизираме довчерашни палачи
и бивши юди с кредит на доверие,
рогати ангели – на стадото водачи.
Широк им е светът на тесногръдите.
Покорно стадо сме. Ненужните пазачи
си знаят, все условни са присъдите.
Лоялност скрап. И рециклира се, обаче.
Под ялова коза все търсим ярето,
докато изврещим, изкусните колячи,
забъркват зоб от новото и старото,
за зомбита сред силикони и свирачи...
-------------------------------------------
Ето, Мария, обещано, като завещано.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Бени!
-
Горчиви истини си изрекла, Наде, точно и силно!...
-
Благодаря , Марийче!
-
Наденце, четох го веднага като излезе, а сега видях, че не съм коментирала - нещо е отвлякло вниманието ми. Но пък за това сега ще те поздравя за заявената социална позиция !
Изпращам ти прегръдка! ❤️ -
Тя и мойта Муза Надя все ме бута в саркастично-заядлива посока, но аз не се оплаквам, а ѝ благодаря. Казва, че преди съм пишела прекалено меланхолично. Лековитка ми е тя. Усмивка. Все стоварваме отговорността на Музите, а изборът е наш. Честито Въведение Богородично на теб и на всички от сайта!
-
Откъде мога аз да знам накъде ще избие Музата ми, Мария? Най- страшните и най-симпатичните плашила са в съзнанието ни. Моите са симпатяги.
. Благодаря, Марианче! Благодаря! И на теб, Пепи! Вари го, печи го, Тодоран си е Тодоран...Та и СамоДивката ти, Лия. Прегръщам те! -
Който, разбрал, разбрал... Едни си мерят имането, други кусурите, трети пък безгрешките... Самодивке, както винаги рогата може и да ти са завити, ала са остри
Следя аз... Както винаги си недостижима. Ти знаеш защо. -
Поздравления!
-
Надя, ти го изби на социална ангажираност, аз говорех за стилистика и заглавия. И се понесе пак някакво плашило из сайта, усещаш ли по останалите коментари? Няма лошо, теми табу няма. А плашилата са временни, бързо се разобличават, затова трябва периодически да се подхранват. Не че няма отрицателни явления в действителността ни. И трябва да се пише и за тях. А безгрешни хора няма. Кои сме ние, че да съдим другите? Но и безучастни не трябва да сме, тук си права. А моята коза си е плодовита и добричка и затова около нея все витаят плашила. Светлината привлича молци и разни твари. Поздравления за позицията.
-
Характер пенкилер, сенсей, гооолям килер. Дени, Гош, благодаря ви. Колкото и страшно да звучи, почти всичко, което "родят" визиираните е ГМО, уродливо, или клонирано, Мария...Таа, радвай се, че понякога тази коза ностра е ялова. Просветление и разкаяние? На чужд гръб...А колената само две...
-
За да си светец - трябва да се разкаеш. А, за да се разкаеш - трябва да има за какво. Не извършвалите грехове няма за какво да се разкайват. Ерго - не стават за светци. Така че - през грехове и греховища към просветление и разкаяние, а после до десното колено на Дедо...
-
Поздравления. Определено не си ялова откъм стихотворения. А моята "коза ностра", що я изкара ялова, не знам. Впрочем, всички светци са бивши грешници. Не можеш да очакваш прошка от някого, който не знае какво си преживял. Знам, че имаш друго предвид, само поглед от друга гледна точка. Но понякога с мръсната вода изхвърляме и бебето.
-
Еха.. Много ми хареса. Актуална тема
-
М, да... Лично-лиричното мина на ниво страшно-романтично, а сега е вече обществено-ядно...
Развитие? Или различни страни на един характер?
Хареса ми... Стихотворението.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
