Mar 14, 2025, 8:16 AM

Живот мой си оборила

Poetry

318 1 2

Живот мой си оборила,
като вятър, що чупи листа,
като дъжд, що мие спомени,
а след него – само пустота.

Оставай тръна, жестока и бледа,
в ръцете ми – рана без край,
и думите шепнат без надежда:
„Никога вече... Не се връщай!“

А от роза на гърди ми,
само сянка тиха спи.
Някога бе пламък нежен,
сега е пепел... И боли.

Тежи мълчанието между нас,
тежи нощта без обич свята.
Сърцето ми – забравен глас,
отеква в тишината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

IgorBerezovskyi (Igor Berezovskyi)

https://youtu.be/VKuhjUEVxjI

2025-04-25T01:00:11+03:00
AnabeII (Анахид Демирова)

Много е ценно това, когато любовта си отиде / друг е въпроса, дали е била, щом е свършила / да изчоплиш изпод ноктите си и малкото останала човечност, независимо от болката заради която я губиш. И да съхраниш тази любов в спомените, в най-хубавият и вид. Да благодариш, че се е случила. И да простиш, на себе си, че не си успял да я задържиш. Ако успееш.. спомените за тази любов няма да са мъждукащи въглени, които аха-аха да угаснат. А топлинка, която ще ти носи сила да продължиш напред. Усмивка ти давам.

2025-03-14T13:23:19+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0