Дали не живеем живота на заем,
създаден от някой безумен творец,
който по грешка човек е изваял,
а просто е правел ненужен слепец.
Слепец, който не вижда мечтите,
без капка надежда живее деня,
без да съзнава, че вечер сълзите
са просто къс рай във съня.
А само да може очи да отвори
да види това, което творецът съзря,
че трябва душата сама да разтвори
криле, блестящи криле и светлина...
© Камелия Кацарска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
