Дали не живеем живота на заем,
създаден от някой безумен творец,
който по грешка човек е изваял,
а просто е правел ненужен слепец.
Слепец, който не вижда мечтите,
без капка надежда живее деня,
без да съзнава, че вечер сълзите
са просто къс рай във съня.
А само да може очи да отвори
да види това, което творецът съзря,
че трябва душата сама да разтвори
криле, блестящи криле и светлина...