May 5, 2024, 1:58 AM

Живот назаем 25

  Poetry
380 0 0

Ж И В О Т   НАЗАЕМ.  25

 

"Аз съм гласът на викащия в пустинята."

Искам всички заспали души да събудя,

да осъзнаем заедно всички причините

за нашето настояще опасно и трудно.

    

Без Енергия Постоянна,Огромна и Мощна

шанс нямаме за излизането от Ямата,

с безхаберието продължаваме,да пропадаме още

и към леталност уверено пътува ни драмата...

 

Събудете се и започнете,да съдите

слугите на Суверена от цялото село глобално,

с идея утре отново пак да ни бъде,

но Тук и Сега,а не в хоризонти ефирни,астрални!

 

Все още шанс съществува,

Глобалната Катастрофа да се отложи,

но всеки миг все по-скъпо ще струва,

с пропускането на всяка поредна възможност.

 

Възможното Утре е вече на нашия праг,

но какъв ще е неговият характер,

неговата аура в какъв ще е обагрена цвят,

от всички нас зависи на практика.

 

25.04.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...