Живот по време на пандемия

Живот по време на пандемия

(сага за живота с вируси)

 Внезапно черни облаци надвиха

и притъмни́ се даже и по пладне,

и ветрове стихийни се извиха,

и Слънцето се разлюля... Преди да падне...

Със гняв морето блъска се в скалите,

зловещо вият ветровете но́щем –

във плен на гравитация звездите

разбягват се  и не изгрели о́ще...

... А Нова чума  днес ни се нахвърли

и вируси летят наместо птици!...

Царете осъзнаха, че са смъртни –

тъй както са: и „простите“ войници...

И неочаквано  „великите“ разбират,

че временно и те са на земята,

и вирусите просто  не подбират –

в Регистъра фатален на Съдбата...

Човечеството свикнало да мисли,

че е венец  в Творенията бо́жии:

бе отрезвено с неприятни истини,

но кой – знай що, не се и разтревожи...

И не разбра, че среща враг коварен

понеже е потаен и невидим

и с много ярост той е натоварен...

... А можеше това да се предвиди!...

Но  даже Ветровете не разбраха

на вируса зловещата природа –

безбройни хипотези разпиляха,

а в тайна е забулен произхо́да!...

... Говори се дори, че бил с корона,

(а и́ защо не!) – с царствена осанка...

... Прогонил боговете от амвона –

той метна над Човечеството сянка!...

А други  казват, че е бил разпръснат

отвън на нашата Планета: всъщност

от алчни пришълци – да ни откъснат

от нея и кърмилната ѝ същност...

Жреците на Световните религии

твърдят: за наказание се пада...

(Но те така си и говорят винаги

и вечно плашат с огъня на Ада!...)

А Вирусът се пръсна по Земята

и хората започна да избива...

(С жестокост  и на тях добре позната

в безбройните войни без перспектива!...)

Уплашени, сломени от умората

в бедата някак си да преживяват –

в отшелници превърнаха се хората...

... Не се целуват, длан не си подават!...

А вирусите са се размножили

и помежду си – странно солидарно

(а те  се знае, че не са и живи!)*

Живота грабят все от нас коварно...

И Вирусът в триумфа си се носи

надвил „любимците“ на боговете

и всички не зададени въпроси,

разнася  с помощта на ветровете...

А с цялата си мощ технологична

пред Вируса безсилен е: Човекът –

с предчувствия апокалиптични,

че „срокът му на годност“ е изтекъл!...

Огромни армии стоят на стража

и те въоръжени са „до зъби“,

но няма враг на хоризонта... Даже

не знаеш откъде ли ще настъпи!...

Не може да се засече с радари,

не може и да се свали с ракета,

не знаеш и къде ще те удари –

тресе се в ужаз цялата Планета...

... Отдавна са ракетите на Старта

и със гориво те са зарадени,

в компютрите космическата карта

показва най-удачните Вселени...

И ни зоват космичните простори –

планети ненаселени да търсим,

но тук  ще си останем: да се борим

и злата участ с вируса прекъснем!...

27.03.2020.                                                

*virus- отрова, лат. Вирусите могат да се възпроизвеждат единствено в чужди клетки,

понеже нямат собствен клетъчен апарат за

възпроизвеждане. Представляват строг вътре-

клетъчен паразит. Притежават РНК  или ДНК.