Живот вдъхновение
Грабвай, кроячо, метър – мери.
Мери и режи, колкото трябва
от годините люти, прелютени,
само празници в мен остави.
Грабвай, шивачо, иглата.
Здраво по края ми шева мини.
Заший и дупките ми по средата.
Кръпките скърпи...и от страни.
Грабвай, дърводелецо, длетото .
Издълбай до изящество скулите.
Виж... гредата стърчи от окото-
изваяй красиви пред нея кусурите .
Грабвай, ковачо, чука си – удряй ме.
Болката пребий до посиняване.
Умъртви я и отново изкови мe...
вече метална... без претопяване.
Грабвай, художнико, четката .
Рисувай тъгата ми в картини,
скрий я във тях, от мен и от хората.
Утоли ме в сълзите си. Намигни ми
с усмивка от весели утрини.
Вдигни ме...аз съм тъжно падение.
В очите ми жално притворени
рисувай живот вдъхновение.
© Николина Милева All rights reserved.
