Jan 21, 2011, 12:55 PM

Живота си

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Живота си

 

Каквото и да се опитам да направя,

дори когато живота си искам да оправя.

Всеки път някой го разваля,

всичко надолу по склона се търкаля,

но поглеждам напред и се изправям.

Дори пред чувствата не се прекланям.

Боря се с всичка сили в това

да постигна нещо в живота.

Пак аз бавно си надигам главата,

понесъл поредния удар от съдбата,

готов да продължа към тъмнината,

готов да намеря в тунела светлината!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...