Животинска е мойта мечта
В този свят, в който съм днес,
все се лутам бездънен и празен.
Имам воля, имам и чест.
Имам сила за обич и мразене...
Не разбирам защо тук съм аз.
Бог навярно изпитва ме в нещо.
Всеки ден уж го моля със глас
и му паля във църквата свещи...
Той мълчи и ме гледа така,
сякаш иска да стигна до края.
Този свят е фалшива врата
и защо я отключих, не зная.
Искам онзи, красивия свят,
който вечер ме мами в съня ми.
Днес живея по-лошо от в Ад,
и теша се с измислени думи.
Казват, карма е всичко това.
Ще търпя орисията тежка.
Животинска е мойта мечта
да живея съвсем по човешки.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
