Ела, вълшебнице, при мен
ела сред снежна буря,
жарък ден.
Магия ли си,
топъл вятър,
снежинен сън
просънно уловен...
Кокиче ранно
сред гората,
щурец, запял
един рефрен.
Ела ми, скитнице незрима
(че кой отрича светъл ден).
Ела в дъгата
в мека зима,
в очите ми ела,
при мен...
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
