May 4, 2007, 2:34 PM

… Животът...

  Poetry
1.1K 0 1

Животът е поредица

от бури, морета, океани,

от злини... безкраен

кръговрат от чуждестранни,

високи и далечни планини...

... Но има нещо смислено

във цялото... във таз поредица

от низини... една далечна,

мъничка, забравена,

една любима моя...

свързваща света -

... това е тя...

... това е любовта....

Любовта, която чупи прегради,

любовта, която руши стени -

любовта е същата тази,

която ще ни обедини!...

Има дни, в които

никак не върви,

има дни, във които

светът сякаш  надолу

върви...

... И във тези мигове

на истина и откровение,

ти погледни напред

и кажи, че Обичаш!...

Тогава аз ще те последвам,

а друг ще тръгне с мен -

ще ни последват хора и народи,

с различни обичаи и страни,

и всички те

ще вярват само във едно -

че обичат! -

... Обичай и ти!...
****************************

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина Гечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...