О, Животе! Нямаш ли съвест в теб да гори?

Как без пощада разбиваш човешки мечти?

Няма ли милост в твойта душа,

че пак опустошаваш всичко по света?

Животът, без да искаш, продължава

и мъчи те, и тягосно те дави.

Сякаш смисълът му в едно се зачислява -

да те мачка и да страдаш, и пак да продължава.

И отново се изправяш с надежда,

че нещо ще се промени,

ала съдбата ти животът пак подрежда,

така че да се мъчиш и да страдаш ти.

Все за нещо си виновен,

а животът те осъжда на тъга...

На челото му ще пише пак "злокобен",

щом изгори за сетен път самотната душа.

Животът, без да искаш, продължава,

сякаш смисълът му в едно се зачислява...

Да те наказва първо с наслада,

а после да унищожава без пощада...