Животът
О, Животе! Нямаш ли съвест в теб да гори?
Как без пощада разбиваш човешки мечти?
Няма ли милост в твойта душа,
че пак опустошаваш всичко по света?
Животът, без да искаш, продължава
и мъчи те, и тягосно те дави.
Сякаш смисълът му в едно се зачислява -
да те мачка и да страдаш, и пак да продължава.
И отново се изправяш с надежда,
че нещо ще се промени,
ала съдбата ти животът пак подрежда,
така че да се мъчиш и да страдаш ти.
Все за нещо си виновен,
а животът те осъжда на тъга...
На челото му ще пише пак "злокобен",
щом изгори за сетен път самотната душа.
Животът, без да искаш, продължава,
сякаш смисълът му в едно се зачислява...
Да те наказва първо с наслада,
а после да унищожава без пощада...
© Брияна All rights reserved.
