животът е ревнив вдовец
Трябваше да го направя,
но нямах понятие за света,
който ще прекося...
и все пак тръгнах
(водена от душата си),
с надеждата,
че ще срещна някого по пътя...
но нямах понятие за света,
който ще прекося...
и все пак тръгнах
(водена от душата си),
с надеждата,
че ще срещна някого по пътя...
Страстта обзе ни като болест.
Извиках те... и ти дойде
в нощта с влудяващия огън -
безумство - мълния
... Обет.
Една отчайваща илюзия,
поглъщащ транс,
нестихващ глад -
внезапност и парлива лудост,
две шепи жар
в овЪглен свят.
Наивно е да си повярваш,
че има връщане... заслон,
когато „късно е" те среща
с безкрайното в жесток сезон.
Сега и двамата сме мъртви,
пак каца слънце във небето -
достигнали до съвършенство
във отразената си слЕпост.
Вдовец враждебен е животът!
Участник ням
във всеки грях -
червена сянка към Голгота,
препил с последния ни срам.
© Дакота All rights reserved.
