Живот сладко - горчив
Пия живота на мънички глътки,
за да усетя - всичките му тръпки.
Уж сладък пелин е, а в устата горчи!
По лицето оставя дълбоки бразди.
Душата ми - побеляла и тъжна старица,
хляб замесва със сълзи, вместо водица.
Мисли натежали ще жъна с диканя *,
ще покривам очите с тъга изтъкана.
Годините нижат се - клас разпилян,
а животът ми - полупразен хамбар.
Времето чака - като стар, стиснат лихвар,
тегли и мери на своя тежък кантар.
Добрините брои - като златни пендари,
греховете кълват - като черни врани.
Колко сме взели и колко сме дали !?
В живота дали докрай сме изтляли.
диканя* - земеделски уред за вършитба.
© Росица Димова All rights reserved.
