Sep 4, 2008, 4:08 PM

Животът като песен

  Poetry » Other
1K 0 1

Животът е една песен.
Пееш, пееш, а край няма.
Мислиш си, че е като любов чудесен,
ала се оказва като пълна с гадости
  безкрайна яма.

Препъваш се постоянно всеки път
и как да му се опънеш - не знаеш.
Животът, той изглежда като чудесен кът,
но всъщност е неизживян копне
ж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...