Красивите небесни висини, които на листа си нарисувах,
напомнят ми за милите жени, които най-сърдечно ги целувах.
Напомнят ми за тази чистота, която всеки ден ви подарявам.
Понякога, застанал пред листа, напълно неусетно се смалявам.

Нали съм млад, любезен и поет? Обичам всяка утрин да ви пея.
В римувания нежен самолет, надявам се, словата ми ви греят.
Надявам се, усмихвате се с мен, когато ви докосвам по душите.
Танцувам пред очите ви смирен, заслушан в тишината на звездите.

Понякога се губя в пустота, но винаги обратно се завръщам.
Научих се високо да летя и тихо чрез слова да ви прегръщам.
Навярно съм създаден да творя и вярно е – словата си обичам.
Живея, за да грея с любовта, и благите послания изричам.

Красивите небесни висини, които на листа си нарисувах,
напомнят ми за миналите дни, в които се отнасях и мъдрувах.
Живея тук – усмихната сълза – и грея през очичките на птиче!
Животът ми е сбъдната Мечта, защото чрез словата ви обичам!