Животът ми не ще да е неслучен
И някога дори да ме разлюби,
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря,
той - цвят прекрасен сред коприва скрит е.
А кучето припича се на двора
и обичта сияе му в очите.
И лекото в живота ми е тежко.
Не скрих ни жлъч, ни горест, ни обида,
родила съм се явно по погрешка,
но по погрешка няма да си ида.
В очите на хайванчето космато,
оглеждам се. Добра съм. И ме има.
Любов съм към живота и когато,
в косите скреж заплита ледна зима.
----------------------------------------------------
Благодаря на Дени за вдъхновението!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
