Aug 10, 2007, 2:40 PM

Животът ми - прашинка спомен...

  Poetry
1.1K 0 1
Животът ми е пълен ад.
Прашинка - спомен, късче - свят.
Животът ми - море безбрежно.
Объркано и сиво, безметежно.
Животът ми - ненужен и желан.
Тъй истински, фалшив, проклет, мечтан.
Животът ми - окаян пристан.
Животът ми - тъчащ от болката ми стан.
Животът ми - безсмислена игра.
Животът, който аз избрах и ме избра.
Животът ми - объркана игра на думи
и сума от безбрежните ми суми.
Животът ми - за мен проклятие.
Изгубен дом лъжа, молби, разпятие.
Животът ми - окаяно отчаян.
Животът ми - желан, щастлив, незнаен.
Животът ми съсипва ме полека.
Без път и глас, без думи, без пътека.
Животът ми - обърнат наобратно.
Живот изстрадан, смачкан безвъзвратно.
Животът ми е сложна плетеница,
събрал се целия в кървящата зеница.
Животът ми - позор и срам.
Оттам се връщам и отивам там.
Животът ми е сложен пъзел.
Безумният заплетен вечно възел.
Животът ми е пълен ад.
Желан и сив, объркан град.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...