sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
Aug 13, 2009, 12:53 PM

Животът на един персеид 

  Poetry » Other
453 0 3

 

Кратка светлина, миг отмъщение.

Атмосферата си плаща с красиво погребение.

 

 

Играех си около кометата,

метеороид бях,

но бях привлечен от планетата

и в нея изгорях.

 

Бързо усремих се,

земята исках да достигна,

но вятърът ме спираше.

Парех. Изгорях, преди да стигна.

 

Сега съм метеор, персеид,

красива падаща звезда.

А как исках да превърна се в метеорит

и да докосна студената земя.

 

Животът ми бе кратък, но приятен за живеене,

щом съм направил някого щастлив.

Умрях сияещ, с красиво погребение.

 

Вечно ваш, един малък персеид.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И започнах да вярвам на падащите звезди. Следващия път ще си пожелая нещо
  • Персеидче,докснах се до твоята пареща мощ
  • Тука освен славословия друго не може да се каже. Много ми хареса тройката "бях" -- "исках да бъда" -- "съм".
Random works
: ??:??