Животът на един персеид
Кратка светлина, миг отмъщение.
Атмосферата си плаща с красиво погребение.
Играех си около кометата,
метеороид бях,
но бях привлечен от планетата
и в нея изгорях.
Бързо усремих се,
земята исках да достигна,
но вятърът ме спираше.
Парех. Изгорях, преди да стигна.
Сега съм метеор, персеид,
красива падаща звезда.
А как исках да превърна се в метеорит
и да докосна студената земя.
Животът ми бе кратък, но приятен за живеене,
щом съм направил някого щастлив.
Умрях сияещ, с красиво погребение.
Вечно ваш, един малък персеид.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
