Животът ни - секунда суета
в неспирния поток на времето.
Сълза на падаща звезда,
отнесена от нея надалече.
Животът ни - виенско колело,
завъртащо безбройните ни грешки.
От вятъра отронено листо,
сред тъжен листопад - човешки.
Животът ни - Вселенско вдишване.
Разпръснат прах сред океан огромен.
Животът ни - нима след нас е
просто нечий кратък спомен?
© Мария Вергова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
