Животът пак ми говори
557
0
0
Животът пак ми говори
Поглеждам вече уморена
как стъпките ми бавно, тромаво вървят.
А белият кичур на главата ми
наднича насмешливо като отминал вече живот.
Не очаквам нищо вече,
еднообразен сив живот.
Само ветрове лудеят
и мислено с мен вървят.
Задавен, смехът ми отново се мръщи.
Поглежда през рамо забавен, кипящ.
Вятърът волен на капки потрепна,
весела мисъл проводи в бяг.
Синева погледнах далечна,
а тя в мен се разля.
Той, животът, пак ми говори
със своите мъдри слова.
© Мария All rights reserved.
