Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде.
Остàвих го, от другите набрах за сладко.
Разбрах, че тишината му за теб е свидна
и премълчах си с нея мъката ти, татко.
След време в ден дъждовен ти замина.
Изсъхна втори клон и вряза се в небето.
Разбрах, на болката сълзите, че са сини,
но сладко пак сварих. Така си бе прието. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up