29.05.2018 г., 11:40 ч.

Животът продължава 

  Поезия » Друга
1881 15 20

 

Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.

Изсъхна клон, когато мама си отиде.
Остàвих го, от другите набрах за сладко.
Разбрах, че тишината му за теб е свидна
и премълчах си с нея мъката ти, татко.

След време в ден дъждовен ти замина.
Изсъхна втори клон и вряза се в небето.
Разбрах, на болката сълзите, че са сини,
но сладко пак сварих. Така си бе прието.

Препусна времето и внукът ви порасна.
Прибрах в душата си изсъхналите клони.
Едреят плодове в черешата подкастрена,
за сладкото синът ми с мен костилки рони.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбока поезия, пълна с любов и смисъл на фона на избродираните с мъка думи!
  • Колко българско!
  • Прекрасно!
  • Ани, ако с това стихотворение участваш в конкурс, без съмнение ще бъдеш наградена, в това не се съмнявам!
  • "Разбрах, на болката сълзите, че са сини,
    но сладко пак сварих. Така си бе прието."
    Прието е с годините... И с времето привикваме
    на всяка липса данъкът да плащаме с молитва
    Да сеем нови кълнове и с грижи да заменяме
    и болката от стръмното и липсите на времето...

    Невероятна си!
  • Майсторка!
  • Забележителна си! Поредната силна и красиво замислена творба! Ще ми бъде приятно да се спирам и да чета още!!!
  • ... ще идвам пак тук... благодарности за удоволствието от прочита!
  • Благодаря на всчики, спрели се при мен!
  • Много дълбок стих, наистина! Натъжих се! Но колкото и безкомпромисно да звучи, живота наистина продължава. Идваме, отиваме си, други идват... Така е.
  • Животът продължава с липсите и обичта, която носим...Тъжен стих но много дълбок и истински! Браво за силното въздействие, което умееш!
  • Много е силно, Ани! Поздравления за красивата образност, за чувството!
  • Съболезнования!
  • Знаеш как да разплачеш, Ани!! Браво ти!!
  • Прекрасно е, Ани!
  • Оставам без думи!
  • Тъжна красота ....
  • Високо оценявам здравата смислова връзка между думи, изрази и куплети в този стих.
    Намерен е уникален подход към темата за отишли си близки..
    .Препрочиам го, Ани, и ще се връщам към него.
    Моите поздравления!
  • Почувствах тъгата...Да, хората са свързани с животните и растенията, но не всички забелязват тази връзка....Поздравления за красивия, мъдър стих, Ани!
  • Тъжно и хубаво, много!
Предложения
: ??:??