May 4, 2010, 3:25 PM

Живял ли си

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Ако на нуждаещ гръб си обърнал,

ако за протегната ръка затворил си очи,

ако си обидил, вместо ти да си прегърнал,

ако си говорил, а е било по-добре да замълчиш,

 

ако си се надсмял на чуждата болка,

ако приятели нямаш или си предал,

ако за другите не те е грижа ей толкова,

кажи тогава, на себе си какво си дал?

 

А изобщо дали си живял?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Кирякова All rights reserved.

Comments

Comments

  • СТРАХОТНО Е
  • Кое е гавра,г-жо Арнаудова? Пиша винаги това,което чувствам без да копирам чуждо творчество.Това не ми е нужно,вярвам в себе си.Стихотворението ми е плод изцяло на МОИ мисли и чувства! Друг е въпросът,ако Вие не изпитвате нужда да помагате на другите.

  • Ако си дал
    текст:Иля Велчев
    изпълнява:Емил Димитров


    Ако си дал на гладният
    дори трошица хляб, от своя хляб.
    Ако си дал на скитника
    дори искрица огън, от своя огън.
    Ако си дал на милата
    от своето сърце.
    Ако си дал на чуждите
    живот от себе си.

    Ако си дал, ако си дал,
    ако си дал от себе си -
    не си живял, не си живял напразно.
    Ако си дал, ако си дал,
    ако си дал от себе си -
    не си живял, не си живял напразно.

    Никой не може да ти отнеме
    обичта, обичта на хората.
    Никой не може да ти я вземе -
    любовта, любовта към хората.
    И никой и нищо не ще ти отнемат
    вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях...

    Ти закъсняваш понякога, истино,
    но винаги идваш, идваш при нас.

    Ако си взел от славата на някой друг,
    дори една частица.
    Ако си чул от клюката и я повториш,
    дори една секунда.
    Ако си враг на подлия, но го послушаш,
    дори един-единствен път.
    Ако си ял от залъка на свой приятел
    и го забравиш.

    Дали е трябвало, дали е трябвало,
    дали е трябвало изобщо,
    дали е трябвало изобщо да се раждаш?
    Дали е трябвало, дали е трябвало,
    дали е трябвало изобщо,
    дали е трябвало изобщо да се раждаш?

    Никой не може да ти отнеме
    обичта, обичта на хората.
    Никой не може да ти я вземе -
    любовта, любовта към хората.
    И никой и нищо не ще ти отнемат
    вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях...

    Ти закъсняваш понякога, истино,
    но винаги идваш, идваш при нас.
    Ти закъсняваш понякога, истино,
    но винаги идваш, идваш при нас.

    Съжалявам, но това е гавра
  • истинско
  • А линк към песента?

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...