Жребий
ЖРЕБИЙ
Колко дълго тече тази странна река,
как под пръстите свети капрона –
цял живот сред водата с веслата в ръка
търся своите невидими тони.
Цял живот пускам мрежата.
И докога?
Пак надолу оловото слиза.
Падат капките, раждат нетрайна дъга,
пари слънце през потната риза...
Как да стигна с капрона до другия бряг,
да препреча реката със мрежа?
Тя тече през живота ми.
Нейният бяг
моя пулс, моя ритъм бележи.
Пускам мрежата.
Долу, в сумрака зелен,
чакат риби. Там трябва да бъдат!
Те на мен са обречени, те са за мен.
Аз за тях съм съдба и присъда...
Пускам мрежата.
Има ли край или не?
За назад ще ми стигне ли сила?
Мокри тръпнещите ми колене
златоткана капронена свила.
Ще запляска ли живо сребро покрай мен,
или всичко напразно било е?
Тази странна река, този яростен ден,
тази мрежа безкрайна - са мои!
Те са просто живот, те са жребий нелек,
те са цел, във която се вричаме.
Тегли своята, своята мрежа човек,
а водата изтича, изтича...
© Валентин Чернев All rights reserved.
