Jun 29, 2015, 9:56 PM

Жътва

  Poetry
2.1K 0 0

Изгревът по жътва
облича в злато класовете
 

полъхът с мушица мъртва 
клати мрежата на световете
 

сладострастен паяк
с последния обяд
 

щръкнали уши на заек
а след него цял отряд
 

от клепоухи и глухари 
глухи за съдбата си
 

сърпове от диаманти
урожаят е в хамбари със знамение
 

мишката предчувства угощение
природата поредното творение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Митев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...