Jun 29, 2015, 9:56 PM

Жътва

  Poetry
2.1K 0 0

Изгревът по жътва
облича в злато класовете
 

полъхът с мушица мъртва 
клати мрежата на световете
 

сладострастен паяк
с последния обяд
 

щръкнали уши на заек
а след него цял отряд
 

от клепоухи и глухари 
глухи за съдбата си
 

сърпове от диаманти
урожаят е в хамбари със знамение
 

мишката предчувства угощение
природата поредното творение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Митев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...