Когато се пробудят
чувствата
като диви реки,
излели потоци
скръб и гняв
в
сърцето на орел,
спомни си
за мен!
Аз още помня
протегнатата ръка,
подхвърлената просия,
жалкия клисав хляб,
замесен от теб
за моите приятели.
Аз още помня,
когато слизаше във сумрака
по пътищата на враговете,
когато влизаше в домовете,
за да загасиш всяка светлина!
Сега
премини оттатък
и не забравяй,
че босите ти нозе
сякаш казват:
"Далече стигнахме и пътят свърши."
© Янко All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
