Искаш ли да си със мене,
аз ли искам да съм с теб –
да забравим грижи-бреме
омотали ни със дреб.
За да видим пак във бяло
този сив и скучен свят,
изтъчи на одеяло
нишките: „кой кум, кой сват”.
Опъни го за постеля
тук, на брачното легло.
Аз зърната ще ти смеля
на кафето, до едно.
И до късно дъх кафеен
ще разнася аромат,
и отново ще куфеем
в спомени от минал свят.
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
