Искаш ли да си със мене,
аз ли искам да съм с теб –
да забравим грижи-бреме
омотали ни със дреб.
За да видим пак във бяло
този сив и скучен свят,
изтъчи на одеяло
нишките: „кой кум, кой сват”.
Опъни го за постеля
тук, на брачното легло.
Аз зърната ще ти смеля
на кафето, до едно.
И до късно дъх кафеен
ще разнася аромат,
и отново ще куфеем
в спомени от минал свят.
© Иван Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
