Искаш ли да си със мене,
аз ли искам да съм с теб –
да забравим грижи-бреме
омотали ни със дреб.
За да видим пак във бяло
този сив и скучен свят,
изтъчи на одеяло
нишките: „кой кум, кой сват”.
Опъни го за постеля
тук, на брачното легло.
Аз зърната ще ти смеля
на кафето, до едно.
И до късно дъх кафеен
ще разнася аромат,
и отново ще куфеем
в спомени от минал свят.
© Иван Христов All rights reserved.