Кафето сутрин е горчиво,
горчи ми повече и от преди.
За бучка захар моля те вежливо,
а ти ми го подправяш с капчици сълзи.
Отпивам глътка аз намръщена
в зората на новия и леден ден.
През нощта, от теб прекръстена,
не търси отново старото във мен.
Цигара аз запалвам
с угарки от избухнали мечти,
сега съм сигурна, че не сънувам,
димът души ме повече и от преди.
© Злори All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
