Кафе със сметана
Примирена, избеляла като сутрешна луна,
в деня ми се завръщаш непоканена…
Гръб опряла в бузата небръсната на камъка
пред дома ми есента приготвя зимнина…
Пет спомена от изгреви божествени на август.
Две шепи пясък от обувките на недошъл приятел.
Два корена от мачти, вик на гларус
и чуденка: Какво ли правиш пред вратата ми?
Черпак – голям - от облака, полегнал в залива.
Ти виждала ли си подобен паднал облак?
В най-ниското - надул се и облещил поглед -
ръмжи като сирената на фара.
След час ще сляза да го разбутам със веслата,
от дни засенчва зениците на пещерите.
Сметана със кафе - недоизпито и разлято
върху синия пуловер на цветущо минало.
И моля те,
не се меси в рецептите на есента!
Не искам от твоите уста да чуя дума!
Преболедувах и теб, и любовта ти като чума…
Прав ти вятър!
Къде ще те отвее - аз не знам.
© Красимир Чернев All rights reserved.
