Nov 20, 2007, 10:45 AM

Кафеви очи

  Poetry » Love
1.1K 0 14

Две ями към дяволски измерения...

Пропадаш в бездънни лъжи.

Докато политаш надолу в илюзията си,

така и не разбираш какво става,

докато не те заболи.

Влече те като в пещера

да видиш какво се крие в тъмнината,

но после изгубваш пътя към изхода

и оставаш там, в мрака,

който като прилеп те привлича.

Първите два кръга на Ада - моите зеници...

---------------------------------------------

Влез грешнико и остани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...