Nov 20, 2007, 10:45 AM

Кафеви очи

  Poetry » Love
1.1K 0 14

Две ями към дяволски измерения...

Пропадаш в бездънни лъжи.

Докато политаш надолу в илюзията си,

така и не разбираш какво става,

докато не те заболи.

Влече те като в пещера

да видиш какво се крие в тъмнината,

но после изгубваш пътя към изхода

и оставаш там, в мрака,

който като прилеп те привлича.

Първите два кръга на Ада - моите зеници...

---------------------------------------------

Влез грешнико и остани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...