Кажете ми, че не е всичко стока
Кое не се продава в този свят,
остана ли ни нещо съкровено.
Живеем жлъчно, сякаш на инат –
живот, пропит в сияйна безнадежност.
Ще кажете, о не, не е така –
приятелство, любов, децата наши.
Но пълно е с разлюбени сърца,
с души, удавени в кристални чаши.
И всеки си отглежда своя враг,
по-мъдри са го казали от мене.
Ненавистта измъчва, пак и пак,
приятелството е с мерило – време.
Отиваме си, както сме дошли,
със глътка въздух в другата посока.
А можем ли да сме по-малко зли,
кажете ми … че не е всичко стока!
© Данаил Таков All rights reserved.
