May 24, 2013, 10:30 AM

Кажи ми

  Poetry
777 0 2

КАЖИ   МИ

 

 

Кажи ми, че ме искаш и нищо, че съм лоша,

кажи ми, че прощаваш лекомислените грешки

и грозните прояви, решенията ми сложни,

кажи ми, че са просто слабости човешки...

Кажи ми, че когато съм слаба и ранима,

ти силно ще ме стиснеш във пазвите си топли,

и не е глупост вечната ми жалост несломима

към хорските страдания и ежедневни вопли.

Кажи ми, че красива съм, когато се събуждам,

без грим и без прическа, и търкам си очите,

кажи ми, че обичаш как в теб лицето сгушвам

разплача ли се тихо, гали ме и не питай...

Кажи ми, че ти трябвам – такава лековерна,

неопитна, свенлива, с объркани представи

и тази моя детска загриженост безмерна

не те напряга никак и дори щастлив те прави...

Кажи ми, че приемаш природата ми древна,

от други светове във себе си събрала

и искаш да ме вземеш, дори когато нервна

разрошвам си косата и цупя ти се цяла...

Кажи ми че съм нужна на тихата ти мисъл,

дори във миг на лудост да бягам от деня ти,

хвани ме щом залитна, не се обръщай, спри се

и падна ли, безсилна, вдигни ме от земята.

Кажи ми, че съм силна и глупостта ми е нормална,

че ти ще ме поправиш и лошото ще скриеш,

когато съм принудена да бъда неморална,

че от ръцете ми изцапани кръвта ми ще отмиеш...

Кажи ми, че съм твоята щастлива, сладка грешка,

че утре пак ще бъдеш зад гърба ми, прав, усмихнат

и успокой ме, трудното преглъщай със насмешка,

сълзите ми в гърдите си попий, докато стихнат.

Кажи ми, че ме искаш, такава – безразсъдна,

разглезена, виновна, наивна и банална...

и ако тръгна си сърдита, кажи ми да се върна

и че за теб съм съвършена и  реална-нереална.

Кажи ми, че и лоша, съм добра за теб такава

и че приемаш недостатъците ми безумни

и недовършена, разкъсана, ранена и незряла,

кажи ми да не ме е страх от съд, от чужди думи.

Кажи ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...