Кажи ми
Крило на птица, толкова голямо,
има ли? Сега ми говори...
Толкова голямо, силно рамо,
на което този свят да се крепи.
Всеки в някого опора търси,
угриженост и гняв царуват.
Кажи ми... някога дали ще свърши,
хората така да се страхуват?
Защо е нужно чувства да хабят,
заплетени в криви петолиния?!
Объркани там нотите крещят...
живот ли е това, да си амфибия?
Да не можеш себе си да разбереш,
в ненужни чувства да се давиш.
И щом до сушата се добереш,
да не знаеш с въздуха какво да правиш.
Човек да си... толкова е просто...
душата с красота я нахрани.
Убий с красиви чувства всичко грозно,
избутай дяволът да плаче настрани.
21.10.2020г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
