M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
Jun 15, 2022, 4:04 PM

Кажи ми душа 

  Poetry » Other
675 5 13

Кажи ми душа, като кристал,

дълбоко свита в моето тяло,

колко години, без милост и жал,

аз те носех ранена, но цяла.

 

Не те познавах като млада,

с младостта ми, небесни крила,

летях високо, без да съзнавам,

ти как си летяла сама.

 

Годините  край мен минават,

дълбоко в сърцето надничат,

болка и радост на тебе оставях,

на други в любов  се вричах.

 

Сега съм под старата стряха,

набраздена от живота като угар,

и годините  нагоре се спряха,

понесли житейския удар.

 

Но ти не помръкваш, душа,

все още изглеждаш ми млада,

назад не поглеждаш, не и сега,

живееш за днес и не страдаш.

 

Щом съм в компанията на мрака,

ти поглеждаш през моите сетива,

и аз узнавам, че отново ме чакаш,

не признала за своята загуба.

 

Като черни гроздове мислите,

в гънките ти своя сок изцеждат

и аз поглеждам в теб и виждам,

още си цяла и бяла – душа!

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??