Кажи му, Обич
Кажи му, Обич, че без него всичко
е пролет без ухание и цвят.
Душата е палитра без боички,
животът - стар триножник на куц крак.
А вятърът, заключен в сейф от пясък,
пищи и вие с рибешка уста,
хрилете му черти в стените драскат
и търсят брод за глътка синева.
Денят е крайна гара без усмивки,
със релси, отпътували за скрап...
Очите на нощта се стрелват ниско,
преди във кратери да просълзят...
.....................
Във тази безпосочност се опитвам
за болката до кръв да се държа.
Проклинам я през зъби, във молитва,
и... паля на надеждата свещта.
© Гергана Иванова All rights reserved.
