Как да ти кажа колко ми липсваш в самотните дни
и,че за теб постоянно си мисля по цели нощи-до зори?
Как да ти кажа,че щом срещна твоите очи
нещо в мене се свива и започва да крещи?
Как да ти кажа,че всичко за мен бе ти-
едничката моя надежда в студените дни?
И всичко погубих...пропилях,
единственото си щастие сринах на прах.
Как сега пред теб да застана
без да докосвам твоите ръце,
без да мога с пръсти да обхвана
до болка познатото ми лице?
Кажи ми как да живея,
като без теб ще полудея?
И как да продължа напред
без капчица надежда и без теб?
На Ники
© Насето All rights reserved.
И ще продължиш напред
п.п. Яворе, тоя сайт се казва "Откровения", ако бе публикувано в друг литературен сайт, като Буквите примерно, може и да си позволиш такъв коментар (ако си платиш, разбира се)...