Прозрачна
ще изпия
мъката,
а чашата
ще скрия
в свян.
С очи-море
ще плискам
залеза,
за да измия
своя храм.
Ръце-бродяги
търсят
скитница,
в жуженето
сред мърляви
оси.
В клепачи сънни
ще посрещна
изгрева.
Ще пийна
чаша
сутрешни
мечти!
© Искра Радева Николова All rights reserved.